Ремонт на
дограма и мебели
Столове за кучета
Помощен стол за кучета болни от megaesophagus
Мегаезофагусът е синдром, който се характеризира с разширение и намалена перисталтика на хранопровода. При този синдром храната преминава трудно и бавно до стомаха. Локалното разширение на хранопровода не е мегаезофагус. Мегаезофагусът се придружава с регургитация, загуба на тегло и епизоди от аспирационна пневмония.
Конгенитален (вроден) мегаезофагус. Среща се при малки кученца и се получава вследствие на нарушение в развитието на нервния сплит в долната част на хранопровода. Перисталтичната активност спира на това ниво, при което хранопроводът е парализиран и храната не се придвижва нататък. Това състояние се демонстрира, като кучето се изправи на задните си крака, при което се вижда издутина встрани на шията.
Конгетиталният мегаезофагус е описан при немската овчарка, ирландския сетер, някои хрътки, минишнауцера, лабрадор, голдън ретривър, дог. При котките се среща при сиамките. Вроденият мегаезофагус се унаследява.
Характерното е, че животните отиват с ентусиазъм при съда с храна, но след няколко хапки се връщат. Често регургитират малки порции, които отново изяждат, понеже храната при повторното ядене е станала доста течна и преминава в стомаха. При аспирация на храна настъпва пневмония.
Придобитият мегаезофагус се явява при редки нервно-мускулни болести, като миастения гравис (тежка мускулна слабост). Други известни причини са хипотиреоидизмът, автоимунните болести и отравянията с тежки метали, но в повечето случаи причината е неизвестна.
Налага се промяна в хранителния режим на животното. Изразява се в хранене в повдигнато положение на тялото на поне 45є - цялата предна половина на тялото. По този начин гравитацията спомага за преминаването н а храната в стомаха. След нахранване кучето трябва да стои в тази позиция поне още 10 минути. Полезно е и пациентът да стои по 10 минути в повдигната позиция между храненията и особено преди сън. Всяка консистенция на храната има своите предимства и недостатъци. Трябва да се опитат всички и да се види коя се толерира най-добре.
Източник : Ветеринарна клиника Д-р Кунев
ЛЮЛИН 9 УЛ. "БЕРАВИЦА" 17
Конгенитален (вроден) мегаезофагус. Среща се при малки кученца и се получава вследствие на нарушение в развитието на нервния сплит в долната част на хранопровода. Перисталтичната активност спира на това ниво, при което хранопроводът е парализиран и храната не се придвижва нататък. Това състояние се демонстрира, като кучето се изправи на задните си крака, при което се вижда издутина встрани на шията.
Конгетиталният мегаезофагус е описан при немската овчарка, ирландския сетер, някои хрътки, минишнауцера, лабрадор, голдън ретривър, дог. При котките се среща при сиамките. Вроденият мегаезофагус се унаследява.
Характерното е, че животните отиват с ентусиазъм при съда с храна, но след няколко хапки се връщат. Често регургитират малки порции, които отново изяждат, понеже храната при повторното ядене е станала доста течна и преминава в стомаха. При аспирация на храна настъпва пневмония.
Придобитият мегаезофагус се явява при редки нервно-мускулни болести, като миастения гравис (тежка мускулна слабост). Други известни причини са хипотиреоидизмът, автоимунните болести и отравянията с тежки метали, но в повечето случаи причината е неизвестна.
Налага се промяна в хранителния режим на животното. Изразява се в хранене в повдигнато положение на тялото на поне 45є - цялата предна половина на тялото. По този начин гравитацията спомага за преминаването н а храната в стомаха. След нахранване кучето трябва да стои в тази позиция поне още 10 минути. Полезно е и пациентът да стои по 10 минути в повдигната позиция между храненията и особено преди сън. Всяка консистенция на храната има своите предимства и недостатъци. Трябва да се опитат всички и да се види коя се толерира най-добре.
Източник : Ветеринарна клиника Д-р Кунев
ЛЮЛИН 9 УЛ. "БЕРАВИЦА" 17
Мегаезофагусът е синдром, който се характеризира с разширение и намалена перисталтика на хранопровода. При този синдром храната преминава трудно и бавно до стомаха. Локалното разширение на хранопровода не е мегаезофагус. Мегаезофагусът се придружава с регургитация, загуба на тегло и епизоди от аспирационна пневмония.
Конгенитален (вроден) мегаезофагус. Среща се при малки кученца и се получава вследствие на нарушение в развитието на нервния сплит в долната част на хранопровода. Перисталтичната активност спира на това ниво, при което хранопроводът е парализиран и храната не се придвижва нататък. Това състояние се демонстрира, като кучето се изправи на задните си крака, при което се вижда издутина встрани на шията.
Конгетиталният мегаезофагус е описан при немската овчарка, ирландския сетер, някои хрътки, минишнауцера, лабрадор, голдън ретривър, дог. При котките се среща при сиамките. Вроденият мегаезофагус се унаследява.
Характерното е, че животните отиват с ентусиазъм при съда с храна, но след няколко хапки се връщат. Често регургитират малки порции, които отново изяждат, понеже храната при повторното ядене е станала доста течна и преминава в стомаха. При аспирация на храна настъпва пневмония.
Придобитият мегаезофагус се явява при редки нервно-мускулни болести, като миастения гравис (тежка мускулна слабост). Други известни причини са хипотиреоидизмът, автоимунните болести и отравянията с тежки метали, но в повечето случаи причината е неизвестна.
Налага се промяна в хранителния режим на животното. Изразява се в хранене в повдигнато положение на тялото на поне 45є - цялата предна половина на тялото. По този начин гравитацията спомага за преминаването н а храната в стомаха. След нахранване кучето трябва да стои в тази позиция поне още 10 минути. Полезно е и пациентът да стои по 10 минути в повдигната позиция между храненията и особено преди сън. Всяка консистенция на храната има своите предимства и недостатъци. Трябва да се опитат всички и да се види коя се толерира най-добре.
Източник : Ветеринарна клиника Д-р Кунев
ЛЮЛИН 9 УЛ. "БЕРАВИЦА" 17
Конгенитален (вроден) мегаезофагус. Среща се при малки кученца и се получава вследствие на нарушение в развитието на нервния сплит в долната част на хранопровода. Перисталтичната активност спира на това ниво, при което хранопроводът е парализиран и храната не се придвижва нататък. Това състояние се демонстрира, като кучето се изправи на задните си крака, при което се вижда издутина встрани на шията.
Конгетиталният мегаезофагус е описан при немската овчарка, ирландския сетер, някои хрътки, минишнауцера, лабрадор, голдън ретривър, дог. При котките се среща при сиамките. Вроденият мегаезофагус се унаследява.
Характерното е, че животните отиват с ентусиазъм при съда с храна, но след няколко хапки се връщат. Често регургитират малки порции, които отново изяждат, понеже храната при повторното ядене е станала доста течна и преминава в стомаха. При аспирация на храна настъпва пневмония.
Придобитият мегаезофагус се явява при редки нервно-мускулни болести, като миастения гравис (тежка мускулна слабост). Други известни причини са хипотиреоидизмът, автоимунните болести и отравянията с тежки метали, но в повечето случаи причината е неизвестна.
Налага се промяна в хранителния режим на животното. Изразява се в хранене в повдигнато положение на тялото на поне 45є - цялата предна половина на тялото. По този начин гравитацията спомага за преминаването н а храната в стомаха. След нахранване кучето трябва да стои в тази позиция поне още 10 минути. Полезно е и пациентът да стои по 10 минути в повдигната позиция между храненията и особено преди сън. Всяка консистенция на храната има своите предимства и недостатъци. Трябва да се опитат всички и да се види коя се толерира най-добре.
Източник : Ветеринарна клиника Д-р Кунев
ЛЮЛИН 9 УЛ. "БЕРАВИЦА" 17
