София  кв. Овча купел 
ул. Евлия Челеби 
09:00 - 16:30
Понеделник
Петък
Viber
София   кв. Овча 
купел   
ул. Евлия Челеби 
Понеделник
Петък
09:00 - 16:30
Viber

       Ремонт на
дограма и мебели

Столове за кучета
Стол за куче болно от мегаезофагус
Дървен стол при megaesophagus
Стол за куче
Помощен стол за кучета болни от  megaesophagus
      Мегаезофагусът е синдром, който
се характеризира с разширение и
намалена перисталтика на
хранопровода. При този синдром
храната преминава трудно и бавно
до стомаха. Локалното разширение
на хранопровода не е мегаезофагус.
Мегаезофагусът се придружава с
регургитация, загуба на тегло и
епизоди от аспирационна
пневмония.
Конгенитален (вроден) мегаезофагус.
Среща се при малки кученца и се
получава вследствие на нарушение в
развитието на нервния сплит в
долната част на хранопровода.
Перисталтичната активност спира на
това ниво, при което хранопроводът е
парализиран и храната не се
придвижва нататък. Това състояние
се демонстрира, като кучето се
изправи на задните си крака, при
което се вижда издутина встрани на
шията.
Конгетиталният мегаезофагус е
описан при немската овчарка,
ирландския сетер, някои хрътки,
минишнауцера, лабрадор, голдън
ретривър, дог. При котките се среща
при сиамките. Вроденият
мегаезофагус се унаследява.

Характерното е, че животните отиват
с ентусиазъм при съда с храна, но
след няколко хапки се връщат. Често
регургитират малки порции, които
отново изяждат, понеже храната при
повторното ядене е станала доста
течна и преминава в стомаха. При
аспирация на храна настъпва
пневмония.
Придобитият мегаезофагус се явява
при редки нервно-мускулни болести,
като миастения гравис (тежка
мускулна слабост). Други известни
причини са хипотиреоидизмът,
автоимунните болести и отравянията
с тежки метали, но в повечето случаи
причината е неизвестна.

Налага се промяна в хранителния
режим на животното. Изразява се в
хранене в повдигнато положение на
тялото на поне 45º - цялата предна
половина на тялото. По този начин
гравитацията спомага за
преминаването н а храната в стомаха.
След нахранване кучето трябва да
стои в тази позиция поне още 10
минути. Полезно е и пациентът да
стои по 10 минути в повдигната
позиция между храненията и
особено преди сън. Всяка
консистенция на храната има  своите
предимства и недостатъци. Трябва да
се опитат всички и да се види коя се
толерира най-добре.


Източник : Ветеринарна клиника Д-р
Кунев
ЛЮЛИН 9 УЛ. "БЕРАВИЦА" 17
Мегаезофагусът е синдром, който се характеризира с разширение и намалена перисталтика
на хранопровода. При този синдром храната преминава трудно и бавно до стомаха.
Локалното разширение на хранопровода не е мегаезофагус. Мегаезофагусът се придружава с
регургитация, загуба на тегло и епизоди от аспирационна пневмония.
Конгенитален (вроден) мегаезофагус. Среща се при малки кученца и се получава вследствие
на нарушение в развитието на нервния сплит в долната част на хранопровода.
Перисталтичната активност спира на това ниво, при което хранопроводът е парализиран и
храната не се придвижва нататък. Това състояние се демонстрира, като кучето се изправи на
задните си крака, при което се вижда издутина встрани на шията.
Конгетиталният мегаезофагус е описан при немската овчарка, ирландския сетер, някои
хрътки, минишнауцера, лабрадор, голдън ретривър, дог. При котките се среща при сиамките.
Вроденият мегаезофагус се унаследява.

Характерното е, че животните отиват с ентусиазъм при съда с храна, но след няколко хапки се
връщат. Често регургитират малки порции, които отново изяждат, понеже храната при
повторното ядене е станала доста течна и преминава в стомаха. При аспирация на храна
настъпва пневмония.
Придобитият мегаезофагус се явява при редки нервно-мускулни болести, като миастения
гравис (тежка мускулна слабост). Други известни причини са хипотиреоидизмът,
автоимунните болести и отравянията с тежки метали, но в повечето случаи причината е
неизвестна.

Налага се промяна в хранителния режим на животното. Изразява се в хранене в повдигнато
положение на тялото на поне 45º - цялата предна половина на тялото. По този начин
гравитацията спомага за преминаването н а храната в стомаха. След нахранване кучето трябва
да стои в тази позиция поне още 10 минути. Полезно е и пациентът да стои по 10 минути в
повдигната позиция между храненията и особено преди сън. Всяка консистенция на храната
има  своите предимства и недостатъци. Трябва да се опитат всички и да се види коя се
толерира най-добре.


Източник : Ветеринарна клиника Д-р Кунев
ЛЮЛИН 9 УЛ. "БЕРАВИЦА" 17
Столове  за кучета
Designed by  Re-furnish
Copyright © 2014 - 2018 by  Re-furnish
All Rights reserved