Viber
София  кв. Овча купел 
ул. Евлия Челеби 
Понеделник
Петък
09:00 - 16:30
София   кв. Овча  купел   
ул. Евлия Челеби 
Viber
Понеделник
Петък
09:00 - 16:30

       Ремонт на
дограма и мебели

Столове за кучета
Стол за куче болно от мегаезофагус
Дървен стол при megaesophagus
Стол за куче
Помощен стол за кучета болни от  megaesophagus
      Мегаезофагусът е синдром, който се
характеризира с разширение и намалена
перисталтика на хранопровода. При този
синдром храната преминава трудно и бавно
до стомаха. Локалното разширение на
хранопровода не е мегаезофагус.
Мегаезофагусът се придружава с
регургитация, загуба на тегло и епизоди от
аспирационна пневмония.
Конгенитален (вроден) мегаезофагус. Среща
се при малки кученца и се получава
вследствие на нарушение в развитието на
нервния сплит в долната част на
хранопровода. Перисталтичната активност
спира на това ниво, при което хранопроводът е
парализиран и храната не се придвижва
нататък. Това състояние се демонстрира, като
кучето се изправи на задните си крака, при
което се вижда издутина встрани на шията.
Конгетиталният мегаезофагус е описан при
немската овчарка, ирландския сетер, някои
хрътки, минишнауцера, лабрадор, голдън
ретривър, дог. При котките се среща при
сиамките. Вроденият мегаезофагус се
унаследява.

Характерното е, че животните отиват с
ентусиазъм при съда с храна, но след няколко
хапки се връщат. Често регургитират малки
порции, които отново изяждат, понеже
храната при повторното ядене е станала доста
течна и преминава в стомаха. При аспирация
на храна настъпва пневмония.
Придобитият мегаезофагус се явява при редки
нервно-мускулни болести, като миастения
гравис (тежка мускулна слабост). Други
известни причини са хипотиреоидизмът,
автоимунните болести и отравянията с тежки
метали, но в повечето случаи причината е
неизвестна.

Налага се промяна в хранителния режим на
животното. Изразява се в хранене в повдигнато
положение на тялото на поне 45º - цялата
предна половина на тялото. По този начин
гравитацията спомага за преминаването н а
храната в стомаха. След нахранване кучето
трябва да стои в тази позиция поне още 10
минути. Полезно е и пациентът да стои по 10
минути в повдигната позиция между
храненията и особено преди сън. Всяка
консистенция на храната има  своите
предимства и недостатъци. Трябва да се
опитат всички и да се види коя се толерира
най-добре.


Източник : Ветеринарна клиника Д-р Кунев
ЛЮЛИН 9 УЛ. "БЕРАВИЦА" 17
Мегаезофагусът е синдром, който се характеризира с разширение и намалена
перисталтика на хранопровода. При този синдром храната преминава трудно и бавно до
стомаха. Локалното разширение на хранопровода не е мегаезофагус. Мегаезофагусът се
придружава с регургитация, загуба на тегло и епизоди от аспирационна пневмония.
Конгенитален (вроден) мегаезофагус. Среща се при малки кученца и се получава вследствие
на нарушение в развитието на нервния сплит в долната част на хранопровода.
Перисталтичната активност спира на това ниво, при което хранопроводът е парализиран и
храната не се придвижва нататък. Това състояние се демонстрира, като кучето се изправи на
задните си крака, при което се вижда издутина встрани на шията.
Конгетиталният мегаезофагус е описан при немската овчарка, ирландския сетер, някои
хрътки, минишнауцера, лабрадор, голдън ретривър, дог. При котките се среща при
сиамките. Вроденият мегаезофагус се унаследява.

Характерното е, че животните отиват с ентусиазъм при съда с храна, но след няколко хапки
се връщат. Често регургитират малки порции, които отново изяждат, понеже храната при
повторното ядене е станала доста течна и преминава в стомаха. При аспирация на храна
настъпва пневмония.
Придобитият мегаезофагус се явява при редки нервно-мускулни болести, като миастения
гравис (тежка мускулна слабост). Други известни причини са хипотиреоидизмът,
автоимунните болести и отравянията с тежки метали, но в повечето случаи причината е
неизвестна.

Налага се промяна в хранителния режим на животното. Изразява се в хранене в повдигнато
положение на тялото на поне 45º - цялата предна половина на тялото. По този начин
гравитацията спомага за преминаването н а храната в стомаха. След нахранване кучето
трябва да стои в тази позиция поне още 10 минути. Полезно е и пациентът да стои по 10
минути в повдигната позиция между храненията и особено преди сън. Всяка консистенция
на храната има  своите предимства и недостатъци. Трябва да се опитат всички и да се види
коя се толерира най-добре.


Източник : Ветеринарна клиника Д-р Кунев
ЛЮЛИН 9 УЛ. "БЕРАВИЦА" 17
Столове  
за кучета
Copyright © 2014 - 2018 by  Re-furnish
All Rights reserved  
Designed by  Re-furnish